дъ райтъ

Съвсем забравих г-н Блог. Много ме е срам! Пускам един стар разказ, с който се надъхвах да стана писател някой ден.

“На този ден стават чудеса”

Завъртях ключа. Старият катинар прищрака уморено и освободи сигурната си захватка. Ръждясалата желязна верига, усетила свободата, се изниза със стържещ звук и падна на каменния под. Също като нея, битието ми - наниз от ръждиви и корозирали години, беше достигнало възможно най-ниското стъпало и тупна на самото дъно.

Причините за моето падение бяха много, но все още ясно си спомням как започна всичко. След смъртта на единствения ми роднина, който ме отгледа от невръстно хлапе - моят дядо - бягащ от спомените се преместих от малкото селце в големия град наблизо. Бързо се поддадох на изкушенията и пороците и ето ме сега – без пукната пара, без образование (зарязах по средата така мечтаната от мен археология), без приятели. Но за сметка на това със зависимост от някои наркотични субстанции.

Липсата на пари и дълговете към опасни кредитори ме накара да се върна в старата селска къща и да претършувам всяко кътче от нея, в стремежа си да открия нещо, което мога да продам, за да погася задълженията си. Засега бях открил няколко стари монети, когато се сетих за един предмет, достатъчно ценен, за да ме извади от блатото на собствената ми деградация.

Изведнъж в съзнанието ми изплуваха спомени от детството. Аз и дядо вървим мълчаливо надолу по баирчето към реката облечени в дебели зимни дрехи, той ме държи под ръка, а аз нося някакъв странен пакет обвит с вехт плат. Както се спускаме по пътечката той проговоря:

- Момчето ми, днес е важен празник, наречен Водици. Вечерта срещу него ден небето се разтваря и Бог се явява, та всички подземни и надземни води придобиват чудодейна сила. На този ден стават чудеса, детето ми! Днес ще ти покажа един много важен обред – хвърлянето на кръст. Отвори сега това вързопче, което носиш! Виждаш ли този сребърен кръст, той се пази от нашият род от поколение на поколение вече няколко столетия. Навремето, когато моят дядо е бил малко момче като теб, баща му разказал, че среброто за кръстта е било претопено от копието на велик български воин, живял още в езически времена. Сега като слезем до реката, ти ще хвърлиш кръста в дълбокото, а аз ще вляза вътре, за да го извадя за здраве, а ти ще се потопиш там в плиткото, за да се пречистиш също...

И всяка година в този ден слизахме по пътечката и извършвахме този християнски обред. И всеки път дядо излизаше от реката по-млад и по-жизнен, с изключение на годината, в която легнах тежко болен. Берях душа, когато смътно усетих, че дядо ме потапя в реката и ме върна в къщата, където останах три дни в постелите - ни жив ни умрял. На четвъртия ден се събудих като нов човек, сякаш не съм боледувал никога преди това. Спомням си още усмихнатото лице на дядо, когато ме видя да се свестявам и неговите последни думи: „На този ден, синко, стават чудеса!” Няколко дни след това той почина. Дали защото не можа да изпълни стария обичай, който да го пречисти от мръсните дни, или просто това беше краят на житейския му път... никога не разбрах.

Роякът от спомени изчезна неочаквано, така както дойде, и аз се запътих към тайното скривалище, където държахме тази скъпа реликва. Отместих една от каменните плочи по пода и намерих своето „спасение”. С разтреперени ръце развих вехтия пакет и видях кръста - такъв какъвто го помня от малко дете. След това преместих плочата на мястото и седнах върху един от прашните стари столове. Извадих мобилния си телефон, набрах няколко номера и зачаках. Слънцето вече се скриваше зад върховете на столетните дървета, когато чух колата на моите кредитори да спира тежко на черния път пред къщата. Излязох на двора, където ме посрещна дрезгавият глас на единия:

- Къде ни вкара в тоя пущинак, откачалко?! Я да те видим поне какво си ни приготвил, за да спасиш мизерната си кожа!

- Здравейте, момчета! - направих се на недочул аз. – Имам нещо за вас, с което ще си изплатя дълговете, като се надявам и да получа дори малко пари отгоре.

Показах им древния артeфакт, при вида на който в очите им лумна алчен пламък.

- Добре! Давай го насам. Опрощаваме ти дълговете и греховете и получаваш това в бонус. – каза човекът с дрезгавия глас и едновремено извади бурканче от бебешко пюре пълно със синтетичните ми кошмари.

- Не, няма да стане, не ви искам повече наркоманските боклуци, нуждая се от пари, за да започна живота си от начало! – изкрещях аз и дръпнах сребърния кръст от ръцете им.

Двамата гангстери понечиха да ме хванат, но с нечовешки усилия ги съборих на земята и се затичах надолу по хълмчето, към реката, с надеждата да избягам от това, което ме очакваше, ако ме настигнеха.

Бягах с всички сили, които ми бяха останали. Не бях хапвал нищо може би цяло денонощие, а организмът ми, изхабен от лошия живот, който водех, вече не беше от най-издръжливите. Стигнах до брега. Течението беше необичайно силно, но нямах избор, трябваше да се измъкна. Захапах кръста със зъби и навлязох в студените буйни води. Може би само инстинктът ми за самосъхранение успя да ме спаси в този труден момент - със сетни усилия стигнах до брега и се изправих върху каменистото дъно на плитчините.

В минутите на борба с природната стихия съвсем бях забравил от кого и защо бягам, което бързо си припомних, веднага щом до ушите ми достигнаха викове от отсрещния бряг. Бях с гръб към мястото, от което се чуваше звука, но ясно чух името си и няколкото ругатни, последвани от звука на стрелящо оръжие.

Бях прострелян няколко пъти в гръб, винаги съм знаел, че ще умра нелепо. Тялото ми се свлече, загубило опора и паднах на колене, хватката на ръката ми се отпусна, сребърният кръст отскочи и потъна встрани от мен . Видях го да блещука там между камъчетата. След това се свлякох по лице, при което дробовете ми се изпълниха с речна вода, а челото ми се удари о твърдото дъно на плитчината. Не виждах нищо, макар че очите ми бяха широко отворени, но пък чувах всичко ясно – шумоленето на гората, реката, с нейното бурно течение и двамата стрелци, на които бях длъжник за моята наближаваща смърт. Те се караха за нещо. Единият каза, че не може да плува. Ругатни. Другият отвърна, че не е луд, за да влиза в тази бясна река. Пак ругатни. И двамата изразиха съжаление към загубата на скъпата плячка. Ругатни по мой адрес следвани от звук на изкачване нагоре по баирчето.

И после дойде краят....

*******************************************

- Хей, ти, добре ли си? Хей, чуваш ли ме? – ми каза глас идващ от нищото. – Чичко, не е хубаво да спиш в студената вода сутрин, ще настинеш!

„Нима спя?!” – мина мисълта през мъртвото ми съзнание. „МЪРТВИТЕ хора не могат да спят нито да настиват.”

Последното подейства на съзнанието ми като електрошок и светкавично отворих очи. Лежах по гръб на каменистото дъно, гледах върховете на дърветата и бавно, малко по малко, светът се подреждаше в главата ми, но още не осъзнавах къде се намирам.

- Добре ли си? – запита ме познатото от преди секунди гласче. Погледнах в

посоката, от която идваше то и видях малко момче носещо въдичка. То ме гледаше любопитно с невинния си детски поглед.

Внезапно спомена от моето убийство нахлу в главата ми. Рязко станах и заопипвах местата, от където се предполагаше, че са минали куршумите. Детето се стресна от моето поведение и отстъпи крачка назад. Нямах време да го успокоя, защото... невероятно... нямах дори драскотина по себе си. Явно Силата, която движеше цялата Вселена искаше да ми даде още един шанс, а аз не смятах да се покажа като неблагодарник.

- Аз съм жив!!! – почти изкрещях, а момченцето ме погледна учудено и се засмя по онзи начин, присъщ само за невинните и чисти детски души. – Кой ден сме днес, малкия? – попитах аз.

- Четвъртък е, чичо. Шести януари - Йордановден. – отговори детето.

- Знаеш ли, момчето ми... понякога на този ден стават чудеса! – сякаш не аз, а един далечен познат глас изрече тези думи. Усмихнах се на един много близък човек, който съм сигурен, че ме гледаше някъде от горе и се запътих с бодри крачки към моя нов живот...

- Ъ-ъ, чичко, изтървал си ножа си ей там във водата. Виждаш ли, ей там. – извика детското гласче зад гърба ми.

„Какъв нож?!”, запитах се наум. Не носех нож когато идвах към селото, нито съм вземал какъвто и да е от къщата ми, но все пак реших да погледна какво иска да ми покаже момчето. То ми посочи мястото в плитчината, където бях изпуснал кръста предния ден и там наистина блестеше нещо. Бръкнах във водата и извадих не нож, а дълго колкото педята ми сребърно острие на копие. Личеше си, че е много старо и може би артефакт с голяма историческа стойност, по дължината му бяха гравирани стилизирани фигури на вълци, а между тях изпъкваше символът на древния български род Дуло. „На този ден наистина стават чудеса!” си повторих наум аз и за пореден път се убедих в правотата на тези думи.

beatbox... туп, туп, тап, тъп

Ходих до Филибето да си вземам тази джаджа, за моя голяма радост струваше 135 лева, докато гейчетата от Mobile Bulgaria я предлагат за 149 + транспортни разходи, това е промоция. That's gangsta! Та... взех си плейърчето, поскитах из града, видях се с някои хора, на другия ден ходих на басейн, форматирах мозъка си и в момента тествам плейърчето. Доволен съм! Скреч - 7 без 10.mp3

shoes vs bitch

Вчера докато бързах за кафе случайно се загледах в обувките ми. Отдавна не изглеждат като на снимката, но вече ги нося почти 17 месеца и животът ги поочука (както и навикът ми да се спъвам в бордюри). Докато вървях и се кефех как нося 17 месеца маратонки за 100 лева (по 5.8824 лв./месец излиза) се сетих, че и още едно нещо в моя живот изтрая 17 месеца - най-дългата ми връзка. Пародия! Малко естествена кожа, конци, лепило и гума издържат повече от любов, топлота, нежност и вярност. И после някои ми пищят като кажа, че живеем в ебати материалния свят. И така вървейки си по улицата почнах да правя аналогии между маратонките и Жената:

1. Конвърса ме заведе при много жени, но Жената не ме заведе при много Конвърси;
2. Когато ходя без тях някъде те не се сърдят, а Тя се сърдеше редовно;
3. Когато ползвам маратонките без чорап (не, че съм го правил) - миришат, а когато "ползвах" Нея без чорап - си правеше по 5 теста от параноя;
4. И двете се поочукаха от 17-те месеца "работа" с мен;
5. И двете много ги харесвах;
6. И двете много съм искал да ги сритам на моменти;
7. И двете се продават!

Следва...

Песен за огън и лед

Най-накрая излезе четвъртата книга от поредицата на Джордж Р. Р. Мартин. Тази книга я чакам от 10. клас когато една девойка ме зариби да чета фентъзи. (Отначало бях скептично настроен, но на третия ден почувствах затопляне. Жорката Мартинов не е от хората, които намесват орки, джуджета и всякаква друга не-човешка паплач, е, има малко дракони и немъртви, но пък е в умерени количества. Това, което ми направи впечатление когато почнах да го чета беше, че в сюжета има изключтелно много умиране на герои и чукане на героини. Героите са многопластови и ги няма "добрите" и "лоу-лошите".) Брадатият дебелак се напъна и я роди миналата година, след повече от 2 години мътене, но заради бомбайските си знания по английски изчаках българското издание. Една вечер случайно я зърнах в "Пингвините" и на сутринта излетях да си я купя. "Изядох" я за няколко дни и общо взето съм разочарован. Няма ги сюжетните линии на любимите ми герои - Джон Сняг и Денерис. На Ари е обърнато много малко внимание. Авторът се оправдава, че книгата била прекалено голяма и затова я разделил на 2 части. Ще го чакам и ще го псувам още две години най-малко явно.

невидени очи скоро се забравят...

Къци, къде си?

стари номера

Нели Петкова feat. Слави Трифонов & Куку Бенд - Само мен 7/8 prod. да си ебем номерата, предпочитам да слушам песента, от която сте се повлияли, а и Слави не става за рапър с тъжен глас. Иначе пичето има снага за такъв род клипове, макар че малко половинчати работи се получават. Какъв е смисълът да си показваш едното зърно? Хем баща ти се чувства некомфортно като го бъзикат вечер в локала "Пияният майстор-зидар", хем нищо невиждано по екрана. Иначе на Слави му отива да изглежда като атрофирал от коката педераст-дизайнер или там каквото се опитва да наподобява. Точно се сетих да се направя на интересен още веднъж. "100 sms-a" невероятно много ми напомня на една любима песен от "Слонът, моят приятел". А толкова време се чудих защо Софи Маринова като я чуе и започва да си спомня добрите стари соцвремена когато с цялата рода с каст'фоните ходеха на кино. Chal, chal, chal, o, mere haathi!

народно

"Добрите момичета отиват в Рая, а лошите - където си поискат!". С тази сентенция съвременните девочки оправдават разюзданото си поведение. Нищо лошо до тук, но след известен размисъл и наблюдения установих, че "лошите момичета" не отиват където си поискат, а на точно определени витрини в Холандия и Белгия.

Mi press trigger

Много се зарибявам по рекламата на "Heineken". Визията с лудите поп-локъри и музикалният фон са просто убийствената доза, която ме кара да гледам рекламата от-до всеки път, макар че не пия въпросната бира. Интересно защо са се спряли точно на тази песен. За първи път чух "Cobrastyle" в края на една негърска комедия ("The Honeymooners"). Песничката е много зарибяваща с извънземното си звучене, съчетало денсхол диджея Mad Cobra и стокхолмската рок банда Teddybears STHLM. Всъщност песента е ремикс на "Press trigger" на Mad Cobra, а пичовете занимаващи се с рекламата на "Heineken" явно и представа си нямат, че Кобрата "ги очиства на дузини" в песента, ха ха.

сленг

Днес случайно докато разглеждах профилите на хората, с които си пиша в Skype, видях, че PEZ си е писал в инфото "stick up kid" и веднага почнах да умувам какво значи това. Добре, че го има Google, за да открия изключително полезния Urban Dictionary, който ми каза, че въпросният термин означава "One who stands around corners, blocks, and alleyways waiting to rob someone". В базата данни има невероятно много думи и дефиниции като само думата "pimp" има 179 дефиниции. Вече няма да гледам негърски филми преведени от хора без представа от сленга и да си викам "wtf?!" през две реплики. :)

лист повей

Дарън Хейс се омъжи (wtf?!)! Не бях в течение на инфото относно екс-членовете на "Savage Garden" и като го прочетох това останах доста изненадан. Дарън е определено човек, който не си знае играта. Да си изпълнител на песни като "To the moon and back", "Truly, madly, deeply" и други от сорта, които разнежват жените и увеличават коефицента на скърцане на кревати, а накрая да се окаже, че в билярда харесваш да си играеш с щеката, а не с дупките. Срамота! Това ми звучи като пацифист-производител на оръжия, ха ха ха. И все късмет в брака и да им се народят една дузина деца!