Песен за огън и лед

Най-накрая излезе четвъртата книга от поредицата на Джордж Р. Р. Мартин. Тази книга я чакам от 10. клас когато една девойка ме зариби да чета фентъзи. (Отначало бях скептично настроен, но на третия ден почувствах затопляне. Жорката Мартинов не е от хората, които намесват орки, джуджета и всякаква друга не-човешка паплач, е, има малко дракони и немъртви, но пък е в умерени количества. Това, което ми направи впечатление когато почнах да го чета беше, че в сюжета има изключтелно много умиране на герои и чукане на героини. Героите са многопластови и ги няма "добрите" и "лоу-лошите".) Брадатият дебелак се напъна и я роди миналата година, след повече от 2 години мътене, но заради бомбайските си знания по английски изчаках българското издание. Една вечер случайно я зърнах в "Пингвините" и на сутринта излетях да си я купя. "Изядох" я за няколко дни и общо взето съм разочарован. Няма ги сюжетните линии на любимите ми герои - Джон Сняг и Денерис. На Ари е обърнато много малко внимание. Авторът се оправдава, че книгата била прекалено голяма и затова я разделил на 2 части. Ще го чакам и ще го псувам още две години най-малко явно.